4 ago 2017, 7:50  

Живот бих дал 

  Poesía » De amor
759 7 14
Когато ме наказваш със мълчание,
из лабиринта му безсилен бродя,
минавам километри разстояние,
но никой път към изхода не води...
И може би граничи със безумие
надеждата, че стигна ли ъглИте,
да, там, зад тях, ме чакат твойте думи
и „Как си, мили?...” ти ще ме попиташ...
Но и зад тях посреща ме мълчание,
и вместо думи – множество посоки...
Пред тишината всяко изтезание
е рай, сравнено с болката жестока... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??