23 dic 2007, 0:39

Живота

  Poesía
877 0 5

Знаеш ли кое ме плаши?

В живота винаги грешим, но дали нарочно правим тъй,

че винаги всичко да рушим!!!

Плачем, когато някой ни излъже,

плачем, когато някой в живота ни се настани,

но грешки нивга не забравяме,

защото в живота винаги грешим!

Човече, над всичко помисли,

когато те лъже някой, разбери,

но не го наказвай, просто му прости.

В  живота с болка никой не наказва,

защото от истината повече боли!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Памела Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За това са грешките...за да се учим от тях и да не ги повтаряме!
  • Ти винаги идваш накрая,ИСТИНО.Хубав стих.
  • Замисли ме...истината в чист вид...
    страшно болезнена е тя...но истина.
    с много обич за теб, Памела.
  • Мдааа, истината винаги боли.

    Колко ли истини има във нас,
    и колко ли ние не казваме?
    Угодните нам, говорим на глас,
    от колко ли други се пазиме...
  • Хубаво е! Човешко е да се греши, божествено да се прощава !Дано го можем !

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...