Вървиш, но накъде отиваш?

Защо е тъй далечен пътя към дома?

Защо, когато търсиш радост,

сълзи очите ти намират?

Прощаваш ли, когато другият сгреши?

А на теб прощават ли ти греховете?

Защо боли, когато някой си отива?

И защо със сълзи хората се утешават?

Дали когато имаш нужда от приятел,

някой ще ти подаде ръка?

Защото аз сама съм,

а имам нужда с някого да споделя.

ПРОСТЕТЕ МИ!

ЖИВОТЪТ Е УЖАСЕН!

Животът подигра се с мен,

а имам нужда с някой да говоря.

На някой свойта болка да разкажа,

на някой мили думи да шептя.

Защо са всички тъй студени?

Защо са всички с каменни сърца?

Къде си ти?

Защо не си до мен?

Защо те няма, когато си ми нужен?

Защо ми трябва приятелска ръка?

И болката в душата надделява…

Вървим, но накъде отиваме?

Дали отиваме си у дома?

Животът!!!

Винаги ли е така суров?

Винаги ли с болката човекът се развлича?

Винаги ли всички със сълзи се утешават?

И всеки в труден миг далече е от теб…

Къде, къде ще се завърнем?

Когато няма го – ДОМЪТ!

Когато в топлото огнище пламъкът отдавна не гори!

Когато „ХРАМЪТ” разрушен е – къде ще се завърнеш ти?

Защо е всичко тъй измамно?

… и ни тласка към смъртта?

                                                    15.09.2006г.