4 ago 2010, 16:18

Живях с един слепец

  Poesía
941 0 6

 

 

 

 

 

Живях

с един слепец.

Не беше лесно.

Някой

му беше казал,

че той е зрящ,

а аз съм сляпата.

Или пък може би

подшушнал,

че вероятно

всички в този свят

          са слепи,

че просто няма начин

другите да виждат.

Че Бог е сляп.

Че зрящите,

ако изобщо

           съществуват,

са лоши.

Са недоволни.

Са всъщност БОЛНИ!

(от виждащи очи!)

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много мъдрост има в този стих!
    Поздрав!
  • Благодаря ви! Едно от най-прекрасните неща, които са се случвали в живота ми е, когато случайно открих Петя Божилова! Благодарение на нея е и това ново общуване с вас, които тепърва ще опознавам! Благодаря на Бог, че ви има! Сърдечни поздрави от горещия Мадрид!
  • Удоволствие е да те чета.Продължавай да ни радваш със стихове!
  • Познато до болка
    поздрави!
  • Харесах! Поздрав!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....