марси (Мери Добрева)
120 104
20 jun 2007, 18:57

ЖЖЖ 

  Poesía
694 0 4

Припада здрачът в ъгъла на стаята.
Като съпрузи часовете се припират
за сантиметър територи - панел.
Под шарките на старите тапети
новородени сенките надничат,
страхливо вгледани във светлината
на прашния прозорец - ням олтар
за разкаяние или благословия.
И аз съм там.
На хаоса стихиите
във кротките си длани приютила,
зова на чувствата - недоизказани
крещят в очите ми,като магия
и еротична цветност във душата пари...
От теб са ми най-истинските рани.
Ела и приседни.
Сърцето на вселената е спряло
В аритмения миг,преди кръвта
да блъсне в слепоочие всемира,
по вените му стръвно да препусне,
да оцвети червеното на залеза
и после уморено да се сгуши
в потока сив на дремещото време -
ще се докоснат и ще се разминат
изгубените ни души - удавници.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви приятели,и моето сърце спира,когато чета прекрасните неща,които сте ми писали!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Поздрави!
  • чудесно!
  • "Сърцето на вселената е спряло
    В аритмения миг,преди кръвта
    да блъсне в слепоочие всемира"

    Много хубаво пишеш, Мариана!!! Поздрави!!!
  • Браво!!!
Propuestas
: ??:??