Кажи на времето да спре

Кажи на времето да спре...

Кажи на Времето да спре,
брегът му да се върне към морето,
(настръхнало от спомени)... Къде
да сложа пълнолунната си нежност...
Къде да примиря нозе,
очите си къде да примирявам,
когато зад клепачите боде
през тия песъчинки радост,
примамили зениците да бдят,
а стенният часовник да ревнува
от онзи безминутен свят,
където с теб реално съществувам...

Кажи-
да не затваря длани,
защото са ми нужни нощем...
Разделите затварят длани само!
Кажи му да не бърза още...
Кажи му - ще те чуе... трябва!
Не сме готови (някак...) да отпратим
калинките с щастливите крила
на седем точки... Ето пясъкът
изтръпва пак под сенките на фара...
И утре Времето ще спре -
със сигурност... и безвъзвратно.
Тогава ще се сбъднем с теб...