24 feb 2007, 15:38

Кажи на времето да спре

  Poesía
985 0 7
Кажи на времето да спре...

Кажи на Времето да спре,
брегът му да се върне към морето,
(настръхнало от спомени)... Къде
да сложа пълнолунната си нежност...
Къде да примиря нозе,
очите си къде да примирявам,
когато зад клепачите боде
през тия песъчинки радост,
примамили зениците да бдят,
а стенният часовник да ревнува
от онзи безминутен свят,
където с теб реално съществувам...

Кажи-
да не затваря длани,
защото са ми нужни нощем...
Разделите затварят длани само!
Кажи му да не бърза още...
Кажи му - ще те чуе... трябва!
Не сме готови (някак...) да отпратим
калинките с щастливите крила
на седем точки... Ето пясъкът
изтръпва пак под сенките на фара...
И утре Времето ще спре -
със сигурност... и безвъзвратно.
Тогава ще се сбъднем с теб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...