Как ще вдъхнеш през този екран
от парфюма по моята кожа?
Как да бъдеш от мене разбран,
щом да бъдеш сега тук не можеш?
Как ще галиш косите ми ти
от позиция толкоз далечна?
Отлетяха надежди, мечти
любовта ни не ще да е вечна…
Как строят се стени безразлични
и се спускат решетки от хлад?
Как ме тласкаш към хора различни
и превръщаш душата ми в ад!
© Bo Boteva Todos los derechos reservados