1 abr 2011, 21:34

Как се ражда злото?

  Poesía
1.3K 0 1

Макар да се раждаме светци,

със злото живеем.

От нас далеч са всички птици,

защото не летим, защото тлеем...

 

Болката ражда зло,

гняв по неполучена нежност.

Следи от осакатено добро,

бележат изгорената младост...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хм... накара ме да се замисля...
    А дали е така...

    "Следи от осакатено добро,
    бележат изгорената младост..."
    А с това съм напълно съгласна!!!

    Хубав стих, хареса ми!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...