8 oct 2007, 8:51

как си отиде...

  Poesía
1.1K 0 4

Пак отиде си лятото
без да ме пита.
С празни джобове
в изоставен вагон...
В някаква фабрика.
И съвсем по заводски
приповдигнах си крачолите,
като Яворов...
Застанах на пътя...
И го видях там, някъде
си отиваше лятото.
Без билет,
в изоставен вагон...
Моето лято,
как си отиваше...
И тръгнах нанякъде.
Да го догоня...
Без да се питам...
Къде ли е лятото...
В изоставен вагон...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветан Бекяров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В същност красотата на емоцията е в носталгията по безвъзвратно отминаващото.И ти си я уловил чудесно.
  • Тъжно е, че си отиде лятото, но не тъжи пак ще се върне и може да е още по-хубаво!
  • Остави го да си отиде,следващото ще бъде по-топло и красиво.Подготви се да го посрещнеш.
  • Прекрасно, лятото ще се върне
    навярно само заради тебе, с обич.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...