21 jul 2009, 9:15

Как замира лятото...

  Poesía
761 0 10

                                                                ... something in our minds will always stay...

 

 

ти виждал ли си

как замира

лятото

 

с крилете

на отлитащите

птици...

 

и капе

с недопяти

пориви

 

по струните

на закъснели

щрихи...

 

замлъкнали по дирите на есента

 

...

 

... а чувал ли си

как свисти

в комините

 

неканен

вятърът

в безлунна зима

 

а пролет

пее тихо

в клоните

 

разцъфнали

в мечта

ранима...

 

замръкнала в сълзите на нощта

 

...  

 

и виждал ли си

как прелива

залеза

 

по синия

простор

до кърваво

 

и усмирил

дъха

на вятъра

 

отлита

с птиците

към утрото

 

на незавърнала се по ръцете  тишина

 

...

 

усещал ли си

върху себе си  

вълните

 

разбудили

в солената си

плът

 

желание

да тръгнеш

към сърцето си 

  

по стъпките на

недочакан

път...

 

размил посоките за връщане

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...