Сякаш страници на многотомна книга,
разлистват се дните отново
и пак проклетият спомен застига
сърцето, превърнато вече в олово.

Без огън, без трепет, то не живее,
може би залезе за дего денят.
Но някъде там все още се смее
щастлива, красива, от диаманти душа.

И кой стих кога би описал
какво било любовта, 
когато двама без дума, без смисъл
се срещат по пътя в дъжда?

И кой поет кога би обяснил
годна причина за края
на вълшебна ангелска радост?
Дали така сътворил
Шекспир, крещейки от Рая
през сълзи и болка "О, слабост...".