Какво е любовта
– Ти знаеш ли какво е любовта?
– Не знам, тя пази вечната си тайна.
Ти знаеш ли какво е да си там
до сивия бордюр на тротоара,
зад тебе – сляпа хълцаща врата,
пред теб – сто чужди пътя към олтара,
да чувстваш, че те няма за света,
че никой не се грее с твойто слънце
и шумните конфети суета
те разпиляват зрънце подир зрънце,
но тя, самата тя върви до теб,
улисана във стъпките към къщи
и малко уморена, не съвсем,
и не съвсем на себе си, но същата,
разсеяно и някак без да ще
повдига си ръката машинално
и с най-естествения женски жест
тя търси твоя лакът (тривиално)
и го намира, без да разбере,
и сте си Тя и Той, и няма други,
и няма как градът да побере
възторга ти, че ти си просто влюбен.
Ти знаеш ли какво е любовта?
Аз – не. Но тя ме хвана под ръка.
© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
-
Великолепно!
-
Хване ли те под ръка разбираш какво е любовта
-
Роси, публикувай го, прекрасно е... пък и как ме вдъхнови!
-
Предай нататък 2
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=250902
Защо да питаме за любовта?
Одежди, ако бяха всички думи
за нея от зората на света
та чак до оня сетен миг безлунен,
когато ще сме само прах и тлен
в очакване на новото начало,
могли ли бихме да я облечем
и да загърнем крехкото и тяло
със хилядите томове слова,
със песните, със шепота интимен,
със всяка споделена тишина
и всеки малък жест почти невидим?
Едва ли. Вечно гола до седеф
тя ще се ражда всеки път различна
и на кръвта в познатия напев
ще вмъква свойто простичко „обичам”,
за да обърне тихия ни свят
във шеметна експлозия от нежност
и да се чувстваш приказно богат
притихнал в две очи до безметежност,
попил до пора сладкия ù стон…
Какво е любовта защо да питаш,
когато ще ти стига, че с едно
любимо име вече я наричаш. -
" Кой ще каже какво е любов, кой ще каже..."
Казал си го, Смиф.
Казал си го така, че човек и без да се е влюбвал, усеща любовта.
Радвам се, че те срещнах. И благодаря.
-
Аплодисменти!!!
-
!!!
-
Как може да е толкова красиво! ^^
-
Много хубав стих!!!
-
Розита, Розита... Опитвам се да пиша за всичко, което животът ми дава. Това, че според теб ми се получава, изключително много ме радва. Ти си от читателите, които дават смисъл на писането. Благодаря ти, че идваш! И не спирай да публикуваш, моля те! Поезията ти ме засища.
Цонка, благодаря ти, че се връщаш!
Нели, Весела - благодаря и на вас! -
БРАВО!ХАРЕСВА МИ МНОГО!
-
Възможно е да закъснея ,но не и да не дойда!Поздравления!!!
-
Вал, имам чувството, че в твоите стихове любовта е намерила всичките си изражения - от светло-изпепеляваща страст до кротката достатъчност на допира - единствен сред милионите други.
Не знам как го правиш, но в твоята поезия душата на любовта е по-бяла и по-красива от всичко, което съм чела досега!
Благодаря, че продължаваш да пишеш! -
"Ти знаеш ли какво е любовта?
Аз – не. Но тя ме хвана под ръка."
Това е! Сега знаеш!
-
Какво да ви кажа, освен... освен че се радвам да видя всички вас тук. Благодаря ви!
-
-
Блазе му, който тайната е разгадал.
И ръкопляскам пред красивите слова,
с които образа на влюбен си създал
попаднал в плен на своята мечта...
-
Много е хубаво, истинско...!!!
-
Много, много хубав стих!!! Поздравления!!!
-
Много хубаво! Браво!
-
Няма нищо по хубаво от Самотата, когато не си сам...
Комплименти !!! -
-
Красиво.... Поздравления,дано последва продължение-"Аз зная,какво е любовта"
-
Хвана ме за гърлото, за това... ще помълча!
-
Харесах много!
-
Хубаво
-
браво
-
на един дъх, Смиф
зад тебе – сляпа хълцаща врата,
пред теб – сто чужди пътя към олтара
и малко уморена, не съвсем,
и не съвсем на себе си, но същата -
...това тихо присъствие, то е...
-
Прекланям се пред този божествен стих!
-
... и е песен, нали!
щастливец! -
много живо , много красиво
-
-
Чудничко е Смиф.Може би всички си задаваме въпроса-Какво всъщност е любовта?Но когато те хвана,ей така,под ръка просто всички въпроси и отговори са излишни.Чувстваш и се наслаждаваш.Поздрав сърдечен!
-
Талантливо написано!
-
Много оригинално!
-
нужен ли е еднозначен отговор,
щом топли кожата ти допирът й?!
красота!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
и го намира, без да разбере,
и сте си Тя и Той, и няма други,
и няма как градът да побере
възторга ти, че ти си просто влюбен.
Ти знаеш ли какво е любовта?
Аз – не. Но тя ме хвана под ръка.
Какво да кажа повече,наистина, в тези няколко стиха се крие цялата истина за любовта...