Какво ще остане от нас?

Какво ще остане от нас,

от нашата злоба и завист,

от тази омраза в нас,

която раздира сърцата.

Какво ще остане от нас,

когато отидем там, горе,

където всесилния Бог ще

съди, ще дава и взима.

Какво ще остане, когато

си идем от този зъл свят,

изпълнен с фалша, лъжите,

това ли ще оставим и ние?

Аз искам да бъда добър,

аз искам да бъда човечен,

аз давам и искам любов,

но зло получавам, а  давам ли? Не.

Не искам от мен да остане

само прах, само прах и мъгла,

в спомени нека остане това

е целта ми, това ще направя.

Но щом аз погледна света  ми,

мечтата ми в миг се раздира,

аз губя и всяка надежда и падам

аз бавно в мрака.

Не мога аз вечно да падам,

не мога да обичам дори,

защото е по-добре аз

да потъна в тъжната бездна.

Какво ще остане от нас,

когато оставим плода ни,

когато напуснем тоз свят,

какво ще остане от нас?