17 may 2008, 6:25

Каквото искаш още, Господи!

  Poesía » Otra
902 0 2
Каквото искаш още, Господи!
Какво още искаш, дяволе?
Душата ми ли разкъсана да прибереш?
Нима я искаш, за да ми го върнеш?
Лицето му за миг да видя...
Нозете му да прегърна...
Устните му да погаля...
Всичко ли трябва да ти дам, за да го върна?
Останаха ми две деца
и сълзи в тях да се удавя...
Сълзи,
морето голямо, солено е...
Пуст да опустееш, дяволе!
Отне ми го, разкъса ми сърцето!
Остави ме сама,
да вия срещу вълците и срещу луната...
Без сила дори и да умра...
Защото двама,
те на мене чакат...
Останаха ми две деца,
да кърпят болката на самотата.
Не помня откога не съм спала.
Не помня откога не съм яла
Не помня откога кървя...
Пуст да опустееш!
В пъкъла да се продъниш, дяволе!
Вечно да гориш, че ми го отне!
Че за твоя пъкъл го поиска.
А мен сама остави...
Какво не бих дала пак да ме прегърне.
Да ми се усмихне,
да се върне...
Какво не бих дала да чуя гласа му,
да се обърне,
да не виждам само в сянката
контурите на неговото тяло.
Да не топли само споменът моето тяло.
Върни го, дяволе!
Поне веднъж добро стори!
Върни ми го
и нека Господ ми прости!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • за съжаление нищо не е толкова просто в душата на човека
  • Изплакана болка.
    Като стрела се забива в сърцето.
    Дечицата ще ти бъдат утеха и радост, Деси, като част от Него.
    Бъди силна...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...