Всяка вечер с радост се прибирам и за тях като дете примирам.

Те не знаят, че ги чака сеч, аз пък имам си двупръстов меч.

В кухнята настава страшна гонка! (Те не знаят, че съм шампионка.)

И навред парчетата хвърчат. (Те си мислят, че ще загорчат!)

Ала аз обичам и горчиви, не държа да има директиви.

Всички мигом с тръпка ще изям без дори следа от капка срам.

Ще попаднат тези шоколади под победната ми безпощада.

И разпръснати в какаов бяг, мои те ще са накрая пак.

Ще ги хапна гладно, ненаситна, а те ще махат беззащитни

със опашки от малинов сок в знак за преданост пред цар жесток.

Ще ги ям, каквото и да става – за душата детска ги венчавам.

Хайде, ти със мене си хапни и напук живота подслади.