Все още си правя балончета от веро
и ги гоня със усмивка на лице,
но, за съжление, когато ги догоня,
те се пукат и оставам с празни ръце.

Напомнят ми за теб. Защо ли?!
Защото ти си като тях -
точно когато те догоних,
че си изчезнал, осъзнах.

Гонех те така... щастлива
и виждах в тебе мъничка дъга,
слънчеви отблясъци красиви,
обвити във една мечта!

Но точно като балончета се спука
тази мечта и се превърна в пяна.
Е, какво пък? Не сполучих!
И все пак балончетата гоня си засмяна!!!...


На Стоян