27 may 2015, 23:49

Кибер Любовта 

  Poesía » Civil
334 0 1

Тихичко навън вали дъжда,
когато чувстваш се сама.
душата става на врата,
а ти си все сама, сама.

...
И мисъл ражда се една,
в мрежата, очаква любовта,
Грета среща Джон, а той
посреща я с поклон.

 

Еуфорично чувство се надвеси,
човек със сходни интереси!
Снимките - изящни са пиеси,
разменят вече те адреси.

 

И палиха се те като кибрит,
със всеки следващ клик и клик;
влюбиха се във филтрирания лик.
А скелета остана в мрака скрит.

 

Тихичко навън вали дъжда,
когато чувстваш се сама.
Душата ти отворена врата.
а ти не си сама, сама.
....

Нощ се спуска над града
и във тая нощ една,
Джон, Грета облада.
Скелета излезе на света.

 

Гримът - дъждът го е измил,
а Джон - завесата  разкрил.
За Грета - избора на мерзостта,
Но пък анонимна е любовта.

 

И срещах се все по мрак,
отново, пак и пак...
Влюбиха се в простота,
да хранят тялото, а не душата.

 

Тихичко навън вали дъжда,
когато чувстваш се сама.
Душата ти поредната врата,
Поне... не си сама, сама.

....
Няма неизречими имена;
Ще го кажа пак това!
Няма неизречими имена;
Защо е анонимна Любовта?!

 

Усмивката - замести запетая;
По-пошло нещо аз не зная.
Кога заместихме оригиналността
с глупавата, интернет шега?

 

Да откриваш в чуждата душа,
бялото и черното в света;
Да потънеш в таз душа,
След края - да изпиташ самота

 

И още да копнееш,
изстинал в леглото си да тлееш.
Да се предадеш на чувството човешко,
че някъде те чака "Някой" или "Нещо".

....
Тихичко навън вали дъжда,
когато чувстваш се сама,
душата - заключена врата,
краката ти отваря тя.

© Лизер Фетамин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Няма нужда да е на лично. Аз самият съм на път да завърша драматургия(не на български ) и уважавам всяка форма на критика.
Propuestas
: ??:??