8 may 2006, 20:59

Кладата на Пеперудите

  Poesía
1.5K 0 7
Прашен лъч пълзи по пода,
лампата едва мъжди,
прозорецът стои отворен,
навън небето спи.
Пеперуда в сенките се мярна,
летяща тихо из нощта,
в пламък тленен тя изгаря,
топяща се във светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Роксана, това не е най-доброто ти произведение, но несъмнено се причислява към херметическия символизъм, в който стил пишеш. Последните ти две, с които се запознах, са доста по-добри от естетическа гледна точка, но тук посланията са така дълбоки, че едва ли биха могли да се разтълкуват на едно или две, та дори три нива. Най-малкото, образът на Светлината е представен в типичната за херметическия симвлизъм съвършеност, което допринася за дълбочината на произведението. Браво
  • Страхотно е! Поздравления!
  • хаха а мислех, че няма какво по-добро да предложи този сайт
    Изключително символично и красиво, поздравления, Роксана, не спираш да ме изумяваш
  • Харесва ми!Многозначно е... Поздрав!
  • Благодаря ,но чак да сравнявам скромните си познания с тези на велики създатели на хайку като Исса например, не мога но благодаря това е чудесен комплимент

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...