8 may 2006, 20:59

Кладата на Пеперудите

  Poesía
1.5K 0 7
Прашен лъч пълзи по пода,
лампата едва мъжди,
прозорецът стои отворен,
навън небето спи.
Пеперуда в сенките се мярна,
летяща тихо из нощта,
в пламък тленен тя изгаря,
топяща се във светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Роксана, това не е най-доброто ти произведение, но несъмнено се причислява към херметическия символизъм, в който стил пишеш. Последните ти две, с които се запознах, са доста по-добри от естетическа гледна точка, но тук посланията са така дълбоки, че едва ли биха могли да се разтълкуват на едно или две, та дори три нива. Най-малкото, образът на Светлината е представен в типичната за херметическия симвлизъм съвършеност, което допринася за дълбочината на произведението. Браво
  • Страхотно е! Поздравления!
  • хаха а мислех, че няма какво по-добро да предложи този сайт
    Изключително символично и красиво, поздравления, Роксана, не спираш да ме изумяваш
  • Харесва ми!Многозначно е... Поздрав!
  • Благодаря ,но чак да сравнявам скромните си познания с тези на велики създатели на хайку като Исса например, не мога но благодаря това е чудесен комплимент

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...