29 sept 2018, 1:18

Клептоман

  Poesía
511 0 0

В гнева си, знам го до болка,

ще изричам думи нечути,

но опитвам се колкото мога,

ала някак във тези минути

образ друг отвътре изплува-

моя отврат, подобие мое

и с камшик от студ те бичува.

Веч' не знам кой ли кого е?!

Дали аз денем далеч съм,

а нощем е в ложето той,

дали аз самият бичувам

и крада твоя нощем покой?!

А може би бавно поглъща

моя образ денем далеч

и ехидно бавно превръща

твоя мъж в долен подлец?!

Реших - клептоман е за Бога!

Ще открадне мене и теб,

но страх ме е най си признавам –

че този двойник проклет

ще обикнеш как мене обикна

и ще търпиш независимо кой е.

Бавно и мъчно ще свикнеш

на студено подобие мое...

А открадне ли твоя живот,

знай, погълнал е мойта душа!

 За какво е златен кивот,

ако в него няма скрижал?!

Реших- заедно със мене

да погубя този крадец,

а може би нявгаш след време

ще се влюбиш в някой светец?!

Но мигом щом спусъка дръпна

и потекнат твойте сълзù,

и мигом щом спусъка дръпна

дали в щастие както преди

"ще бъдеш облечена в бяло"

с тъничка вейка масилини

или в гроба до моя печален

ще легнат очите невинни?!

Не! Жив ще остана в борбата!

С любовта ти и молитва към Бога

ще изтръгна тоз двойник в душата

и ще възкръсне мъжът ти от гроба!

 

Никой крадец не ще да открадне обичта,

защото тя е скрита в твоята чиста душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...