23 sept 2015, 22:37

Клюки от небитието

  Poesía
471 0 1

Аллах е почнал вече да се кръсти,
щом видял Ислямската държава.
Горе се боят, че ще задръсти
с плача си, Божията слава.


Ангелите взели да чернеят
и носели ножове в свойте пазви.
Дяволи се учили да пеят
и вече само със любов наказвали.

 

Иисус се впуснал в частна търговия
и вярата започнал да продава.
Светците все във тъмното се криели,
лежали върху собствената слава.

 

И огледално всички на земята,
започнали по примера от горе,
в тъмното да търсят светлината
и да ламтят, но не и да се молят.

 

Единственно слепецът дядо Йоцо
сълза отронил, предусетил края.
Прегърнал той, надеждите си боси,
все още вярващ, че ще иде в Рая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесна образност - отразяваща световната бъркотия много чувствително и точно!Ислямската държава е като атомна бомба - така разрушително обхваща и обгорява всичко по пътя си...Европа е вече в пламъците й, но това е само предупреждението - началото на Последните времена.
    Хубав ден!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...