3 nov 2013, 11:55

Когато

928 0 13

 

Когато погледът ти странен

В една конкретна точка се възпре…

Когато в него съм поканен

Да стана стон в бушуващо море…

 

Когато си въздишка скрита

В страстта на цял безбрежен океан…

Когато поривът ми скита

Към бряг през бурите така мечтан…

 

Когато искаш като птица

След мисъл дръзка с жар да полетиш…

Когато аз съм твоят рицар

И с нежност ти сърцето ми държиш…

 

Когато въздухът ти спира

И потреперват твойте колене…

Когато тесен е всемирът

И „Да” замества мигом всяко „Не”…

 

Когато чудото се случва,

Аз искам, а повярвай ти и знай,

То никога да не приключва

И нека продължава до безкрай!

 

2012

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Динко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нежно и красиво!Много ми хареса!
  • Развълнува ме силно, благодаря от сърце! Чувствена мъжка поезия
  • Чудесата се случват, когато повярваме в тях!
  • Харесах... няколко пъти
  • Дано, Краси! Знаеш, че много зависи и от нас самите. Благодаря Ви, приятели, за споделеното. Приятна и успешна седмица. И се порадвайте на есенната красота отвън! Колкото до тази в нас, тя не се влияе от смяната на сезоните.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...