4 ene 2015, 21:44

Когато гневът изпълва гърдите ти, пази се от безразсъдния лай на езика

  Poesía » Otra
718 0 4

Когато гневът надделява,

губиш представа за време.

Съзнанието ти се изпарява,

а после носиш тежко бреме.

 

Неприятни думи ти изричаш,

не мислиш за последствия,

несъзнателно нараняваш

и се разкайваш за предишни действия.

 

Знам, трудно е да се владееш,

когато гневът главата е завзел.

Но опитай ти да се засмееш,

докато всичко той не е превзел.

 

Семейството погубваш ти,

приятели те изоставят,

никой вече над теб не бди

и сам-самичък те оставят.

 

   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нищо мъдро не видях тук освен някакъв речитатив.
    Бъдете малко по-критични, а не хвъркайте като пеперуди от цвят на цвят, само да получите коментари в отговор.
  • Благодаря за хубавите коментари!Стойна, съветът ти е много добър. Макар че не съм от хората, които лесно се разгневяват.
  • Споделям мъдрите послания...
  • Много мъдра творба си написала, Анна!Много трудно изпълним съвет даваш, но крайно необходим.
    Аз зная нещо по-различно и много разпространено - в такъв момент какъвто описваш ти трябва силно да стиснеш зъбите си и да преброиш до 40.В интерес на истината аз го употребявам и помага.
    Поздравявам те за хубавото стихотворение и мъдрия съвет!
    Поздрав от мене и лека нощ!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...