26 dic 2007, 19:03

Когато мракът идва...

  Poesía
679 0 3
 

- Не спи , не , не заспивай,

когато мракът идва.

Макар и аз да бягам към съня.

Недей, не, не умирай, макар че мракът идва,

недей, щом вместо теб аз ще умра.

 

- Не спя, не, не заспивам, мракът идва.

Очаквам в друг свят първите петли.

Но мракът идва, да, но мракът идва,

Оставям тялото завинаги да спи...

 

- И мракът пада, мракът пада вече.

Тунел безкрай,  безбрежен океан,

Оставям те, отлитам надалече.

И сбогом, няма да се срещнем там...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • стиховете ти просто няма начин да не трогнат човек и да го накарат да се замисли,докато ги чете,прекрасно,с чувство
  • Добър, силен стих - въпреки мрака ... Така и трябва да е
  • Силен стих, много ми хареса!!!
    Пожелавам ти мрака да не те погълне!
    Поздравления!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....