Plevelone (Плевел)
1 8
7 dic 2013, 21:03

Когато си ида 

  Poesía
715 0 0


Когато аз си ида,
те моля тихо остани.
Бъди света,
за слепия бъди ти книга;
за слънцето бъди;
бъди нощта.
Година. Миг бе –
отмина!
Бръчка само
на лицето се роди.
Коси тъмни –
времето ги взима.
Съзнанието...
Мислите теши.
И когато аз си ида,
те моля тихо остани,
от прибоя
изхвърлената мида –
мой свят във синини.

© Плевел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??