Когато обичаш, боли.
Когато проклинаш, не мразиш.
А просто рана във тебе кърви
и гнева си не можеш да пазиш.

Когато плачеш, си силен.
И сълзите нежно извират.
Когато си груб, а не мирен,
остави бурите теб да намират.

Когато въздишаш, ти не умираш.
Когато усмихваш се, не винаги си щастлив.
Тогава ти просто... Просто разбираш,
че дишаш, че мърдаш и... че си жив.

Когато вълните в теб се разбиват.
Усещаш живот, изпълнен със истина.
Когато гневът отвътре раздира,
усещаш, че все още търсиш тук смисъла.

Коагато паднеш, не винаги ставаш.
Но твоята болка изчезва.
Когато кажеш прощавам, ти не прощаваш,
а просто мъката в милост извезваш.

Когато кажеш "Мога".
Ти не винаги вярваш.
Но важен е силният огън,
времето в борба да прекарваш.

Когато си силен пред другите само.
А всъщност пред себе си си просто мъгла.
Огледай се, намери подходящото рамо
и силната опора, която да подаде на тебе ръка.