mili_bg (Милена Христова) mili_bg (Милена Христова)
95
17 ago 2006, 19:15

Когато ти омръзне

  Poesía
1.5K 0 15

Когато ти омръзне да ме имаш
и сдъвкана любов ти нагорчава,
тръгни от мен, но в джоба да не взимаш,
сърцето на жена ти оглупяла!

Лозница бях по мъжкото ти тяло,
увивно закопчавах ти ръцете,
а ти със обичта си чисто бяла,
уюта на цариците ми сплете.

Какъв уют до жареща ревнивост,
аз трябваше при тебе да старея!?
Махни с ръка по грозната хапливост,
да бъда с друг... това не го умея.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0