Кожата ми е вярваща...
Минзухарен шафран
разпилях по леглото си.
Мъртво беше пристанището.
Точно в осем без осем.
Бяла съм като ладия
и не чакам Танатос.
Кожата ми е вярваща.
Жива е като пясък.
Във очите ми грешни -
верен Лазар - възкръсна.
Злото е най-човешкото
и не се гони с чесън.
Приближавам неистово
кротка мисъл за бягство.
Горда съм като писък
зад прозорец угаснал.
Вятърът няма кости.
Нямат сенки телата ни.
Ти си лош като Господ,
аз - добра като дявола.
2007
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados
