22 dic 2009, 21:07

Коледа

  Poesía
945 0 10

Когато Коледна звезда изгрее,

във нощ красива, тиха, белоснежна

в човешкото сърце живее

любов и състрадание, и нежност.

Над смълчания свят тиха песен се носи.

Градът блести, окъпан в светлина.

Дано да няма някой, за да проси

парченце хляб, одежди, топлина!

Тогава всички на земята стават равни,

един на друг подават си ръка.

В този ден да няма боси, гладни

нито бедни, изтерзани деца!

Веднъж е само Коледа в годината,

но нека всички сме добри!

Милосърдие е нужно не само през зимата.

С любов живеем всеки миг.

И трябва в тежки дни да си помагаме,

защото Бог родил се затова:

да ни научи да се справяме,

да ни дари от свойта доброта!

 

ВЕСЕЛИ,СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ на всички, дошли в "Откровения"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихотворението е прекрасно !
    Макар, че сега успях да го прочета.
    Успех ти желая !

  • Благодаря ви,Нели,Албена!Усмихнати празници и за вас!Бъдете щастливи!
  • Весели празници, Катерина !
  • И трябва в тежки дни да си помагаме,
    защото Бог родил се затова:
    да ни научи да се справяме,
    да ни дари от свойта доброта
    ЕХ, колко ще е хубаво, да няма тъга, бедност, страдание... И всички да сме равни с любовта и милостта в сърцата си пред Бога. Поздрави. Весели празници!
  • Да бъде!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...