Рисувам със студени пръсти
снежинки по потните стъкла.
Усмихвам се, а след това ме натъжава,
че побелял е вън града.
Отдръпвам се и сядам на дивана,
до мен гореща чаша с шоколад.
Меко одеяло тялото покрива,
кори от мандарини... Коледа е пак!
Коледа е! За децата чуден ден.
Шейни и весели пързалки,
традиционен стар рефрен
за хорските душици малки.
Само до камината самотен,
виси си старият чорап.
Очаква в полунощ подарък,
да постави в него, онзи старец белобрад.
Коледа е! Чудеса се случват.
Говори се по телевизора дори!
А аз сама на канапето чакам
да си дойдеш, защото 
моето коледно чудо си Ти!