22 ene 2006, 22:27

Колко

Poesía

997 0 2

Колко

Колко нощи безсънни прекарах
и колко самотни изгреви срещнах...
колко пъти силует се прокрадваше в тъмнината,
и колко пъти шумът на листата
звучеше като смеха ти...
Колко, колко, колко!?
Знаеш ли колко?
Колкото сега празно е в мен,
колкото искам ти да се върнеш при мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

maktub (Стихийно Бедствие)

Вярно е! Но има случаи в които после не съжаляваш, че не си го получил! Абе Съдбата си знае работата

2006-01-24T19:24:19+02:00
изречена (Мая Попова)

Когато силно искаш нещо, няма начин да не стане. поздрав от мен.

2006-01-23T18:42:05+02:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0