Момче копнееше за любов
и любовта го попита:
"Дали за мене ти си готов?"
И го гледаше леко сърдита...

"Искам да вземеш ти мойта душа!
И дай я на която поискаш!"
С тези думи момчето наскърби любовта
и тя помисли си: "Точно това ти не искаш!"

И най-сетне любовта избра
момиче - надменно и богато...
Момчето съжаляваше, но късно разбра,
че любовта е проклятие, покрито със злато!

Момичето държеше в своите ръце
душата на момчето й...
Студ вееше в нейното сърце,
омраза и гордост красяха лицето й!

Живота му тя просто отне
и захвърли любовта му в краката си !
Момчето не можа да го понесе -
и съжали то за делата си!

Копнежът го тласкаше към гибелта.
Гибелта го тласкаше към живота...
Гибел наричаше то любовта -
от смъртта тя бе по-жестока...

След време момчето разбра,
че отклик няма да има.
И смъртта то избра
за своя нова любима...