2 dic 2006, 1:35

Копнеж за Рая

  Poesía
1.5K 0 4
Живот безкраен, млада душа
огромен извор с бистра вода,
хладен поток и извори чисти,
волните птици сред облаци бистри,
чудесна природа и сипеи стари,
зелена ливада,цветя и морави,
въздух кристален пропит от роса,
и вятър прохладен по мойта коса.
искрени чувства, красива дъга,
провесила струни през гъста мъгла,
покоят безкраен на ехо далечно,
аз искам спокойствие синьо и вечно,
цветя, водопади, животни и мир,
се гонят в безкрая на вечната шир.
Дървета с корони надвесили клони,
над мойта глава,
безшумните храсти в красива гора.
аз и Бог сме сами във Света,
говорим без думи и шепнем със сетива,
спокойствие, нежност красива душа,
крача по пътя, осипан с листа.
Есен с характер на Лято,
достигам до плитичко блато,
лилии нежни, зелени жабоци,
ручеи бързи и бистри потоци.
Пеперуди танцуват, а вятърат свеж,
ги гали безспирно със своят копнеж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...