Кошмар
Миналото те изгаря и мълчи,
а мислиш, че била си тъй щастлива
и толкоз просто е, че чак горчи,
някой там на тебе се присмива.
Затова е минало, нали,
да стои написано в някоя история
и разровиш ли го не мирише, а боли
и не може нищо да му сториш.
И някой ден, в сънищата ти пристигнал,
онзи там, до болка, твой познат,
целта в живота сякаш е постигнал,
да те мъчи чак до сетния си час.
Забрави ли го или още е до тебе,
в твоите кошмари ден и нощ,
сърцето ти отровил ли е или просто,
си намерила успешен антидот.
И нашата история не мирише,
защото нашата история боли,
но важно е, че просто си обичан,
и всичко тук е минало... Дали???
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диана Димитрова Todos los derechos reservados
