9 sept 2005, 1:51

Котки

  Poesía
1.2K 0 2

Синьото петно се влива

във палитра с  розов цвят.

Сламата не е щастлива

щом сама е в този свят.

Има нужда от цигара,

за да  я държи под пара,

но пък без да изгори.

 

 

Хищна локва в тръс преследва

две отчаяни очи,

без изобщо да напредва,

а в очите глас звучи.

Само глас параноичен

с произход метафизичен –

еднополюсен магнит.

 

 

Просто две самотни котки

върху течен парапет

стъпват бавно с фини нотки,

крачейки във пирует.

В тъмното очите светят,

докато не  се  досетят

как да се разминат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гай Монтег Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ММмм.........Страшно хубаво.
  • определено интересно. Това просто доказва, че и в най-абсурдните неща има някаква логика.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...