Коя си ти, защо си с мен,
защо ме лъга всеки ден.
Любовта ми ти забрави,
в спомени ме изостави.
За теб се молих всяка нощ,
сърцето ми едва туптеше.
Прости, че бях към тебе лош,
прости, че бях към тебе грешен.
Обичам ли те, ми кажи,
простих ти всичките лъжи.
Любов ти дадох аз до край,
и исках всичко да е рай.
Ти лъга моята душа,
лъга я тъй дълго време.
Но разбери, че за това
всеки носи своето бреме.
Когато вярвах в любовта,
обичах силно и тъгувах.
Кажи, живот ли е това,
да страдам, вечно да ревнувам.
До мен стоеше досега,
зад тоз мрачен силует,
дано поне да разбера
какво ми мислиш занапред.
Спри със тези изневери,
спри и повече не ме лъжи,
спри завинаги да ме предаваш,
ако ме обичаш, престани.
СТИГА!!!
© Никола Кеков Todos los derechos reservados