Повярвали на сто лъжи..Поредни две очи.
Отново пълни със сълзи..Били са тъжни и преди.
Красивите ти две очи..Били са искрени нали?
Отново гледат без мечти..Разбити са от сто лъжи.
Защо се пълнят със сълзи? Нима не знаеха кажи?
Красивите ти две очи..Не са красиви без лъчи..
Повярвали на сто лъжи..Не пропилявай хиляди сълзи.
Не се отчайвай, а се усмихни..Не са красиви без лъчи.
Красивите ти две очи – две слънца побиращи!
Християна Рачева
© Християна Рачева Todos los derechos reservados