Красотата на безмълвието!

Толкова е объркано в главата ми,
мислите ми са толкова несвързани
и искам да ги излея в това мъничко листче,
искам да звучат като хапливо звънче,
но дали някой ще ме разбере
или може би не...

И се чудя и се вая -
струва ли си целият труд да хабя мастило
и да зацапвам малката бяла хартийка,
или да я оставя празна, безмълвна...

И се чудя и се вая -
струва ли си целият труд да хабя мастило,
да зацапам ли бялата хартийка
с куп думи, бушуващи в мен
една след друга
и да ви оставя да се изгубите в главата ми
в гора от думи, които биха ви изнервили...

И реших -
по ще е добре
да оставя това листче
чисто и невинно -
ето така би била
по-красива поезията! :)