КРАТКА ИЗПОВЕД НА ФРАНСОА ВИЙОН
Да бях се кротнал
като верен пес
под масата на господарите,
не бих броил ребрата си,
но днес
е късно да си лягам
на парцалите.
Помайвам се,
а времето лети.
Ушите ми заглъхват
от шамарите.
Любима, да не беше ти,
напълнил бих душата
на гробарите.
като верен пес
под масата на господарите,
не бих броил ребрата си,
но днес
е късно да си лягам
на парцалите.
Помайвам се,
а времето лети.
Ушите ми заглъхват
от шамарите.
Любима, да не беше ти,
напълнил бих душата
на гробарите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павел Цветков Todos los derechos reservados
