Тежко е да вярваш в някой, че обича
и късно разбираш как лъжа след лъжа е изричал...
И кой ще събере онези късове от разбитото сърце?
Нима след всичко аз ще мога да прегърна някой с тези две ръце?
Които до вчера са прегръщали с искрена любов
и изведнъж са опознали онзи свят суров...?!
Свят, където няма ти и аз, а само мен!
Свят, в който се сбогуваш с тъжен глас и от болката си вече страшно уморен.
А онази приказка в миналото там остава.
Бавно нашите усмивки потъват в забрава.
Думите ни нежни също се забравят, а се помни винаги една раздяла,
в която единият сърцето си на прах разби, ...