27 ago 2009, 16:15

Краят на нашето лято 

  Poesía
1059 0 11


Обещах ти мечтата си,
онази, бездрешната -
прашно заровена под
милиони заспали звезди...
и едно небе непокътнато,
едно небе, пълно с детски очи.
Обещах ти безвремие -
докато смъртта  раздели ни...
и купища истински спомени
от бъдещи слънчеви дни.

Обещах ти хиляда възможности -
варианти на буйната пролет,
на нестихващ есенен вятър,
спокойните вечерни ласки до огъня...
и пясъчни стъпки, целуващи лятото.

Обеща ми сянката на ореха...
и ниския шепот на тревите,
обеща ми съчка във огъня...
и светлината на  звездите.
Обеща ми мечтата си -
затулена от сенки на съмнения,
избуяла от очаквания
за спокойни безпроблемия,
покусена от страдания...
недокосната от угризения.


Загубихме лятото -
безгрижния вятър в косите...
Оставихме обещания...
и хиляди мечти под звездите.
Вълните прегърнаха хищно
целунати пясъчни стъпки,
остана тихо безвремие
на плажа, а ние си тръгнахме.
И свихме в сърцата солени
парливи и тъжни въздишки.

© Виктория Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вики! Страхотен стих, аплодисменти!

    ...обещах си дори обещаното
    да не спъва нашето Искам те,
    щом пребродим следите на лятото
    заедно ще вървим под звездите
  • Разбирам, адашче. Дори и за кратко любов, пак е любов и има смисъл.
  • Много хубав стик, Вики!
    Поздрави и от мен!
  • ... нежна хищница си...!
  • И свихме в сърцата солени
    парливи и тъжни въздишки.
    еХ,лято, лято...
  • Адашче, не чувството сме загубили, а бъдещето
    Нали знаеш, старата любов ръжда не хваща... Ама ни се разделиха пътищата...
  • Красиви обещания! Защо времето и силите не стигат ,за да ги изпълним точно ,когато ги изричаме! Поздрави !
  • Обещах ти мечтата си,
    онази, бездрешната -
    прашно заровена под
    милиони заспали звезди...
    и едно небе непокътнато,
    едно небе, пълно с детски очи.


    Без думи!
  • Обещахме си и за обещанието за миг дори не съжалихме,
    защото, въпреки че чувството от лятото загубихме го,
    поне за малко живота си един с друг споделихме...

    Поздрав!
  • Пишеш прекрасно!!!
    Поздрави и 6 от мен!!!
  • Като отлетели птици... а как ли плаче морето соленото...?
    Вики - удоволствие беше да прочета...!
Propuestas
: ??:??