Обещах ти мечтата си,
онази, бездрешната -
прашно заровена под
милиони заспали звезди...
и едно небе непокътнато,
едно небе, пълно с детски очи.
Обещах ти безвремие -
докато смъртта раздели ни...
и купища истински спомени
от бъдещи слънчеви дни.
Обещах ти хиляда възможности -
варианти на буйната пролет,
на нестихващ есенен вятър,
спокойните вечерни ласки до огъня...
и пясъчни стъпки, целуващи лятото.
Обеща ми сянката на ореха...
и ниския шепот на тревите,
обеща ми съчка във огъня...
и светлината на звездите.
Обеща ми мечтата си -
затулена от сенки на съмнения,
избуяла от очаквания
за спокойни безпроблемия,
покусена от страдания...
недокосната от угризения.
Загубихме лятото -
безгрижния вятър в косите...
Оставихме обещания...
и хиляди мечти под звездите.
Вълните прегърнаха хищно
целунати пясъчни стъпки,
остана тихо безвремие
на плажа, а ние си тръгнахме.
И свихме в сърцата солени
парливи и тъжни въздишки.
© Виктория Стоянова Todos los derechos reservados
...обещах си дори обещаното
да не спъва нашето Искам те,
щом пребродим следите на лятото
заедно ще вървим под звездите