Дявол да я вземе? Ама не!
Лудостта и пъкъл заледила,
и на лакти, и на коленѐ,
пак ще бъде движещата сила,
дето от Геена прави Рай,
ако само робската верига,
скъса. И намери онзи край
на дъгата, който горе стига,
горе, дето чинно си седят
и подрънкват тихичко, на лири...
Не е мечка целият ни свят,
да играе, щом мечкарят свири!
Лудостта е, скъпи Санчо сол,
дето все магарета я ближат,
ако по рождение си гол –
ризата последна ти е грижа,
твойта кожа не лови куршум,
вярата ти щит и анатема...
Крива сметка – с повечко наум –
свободата няма да ти вземат!
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados