28 abr 2010, 14:29

Криза

  Poesía
1.2K 0 12

Защо криза е... И фабриката за мечти

отдавна не работи…

И интересът този свят върти

на пълни обороти…

 

 

От ближния дори крадем

последната му риза.

Изгодно бързаме да продадем

душите си като ненужен атавизъм.

 

 

Лукавият търговец на души

се настани дори във храма.

И със измама ще го разруши.

Спасителят отдавна там го няма.

 

 

И всичко, всичко се обезцени.

Мечтите... Вярата…И любовта ни…

Очакваме лукавият търговец на души

да дойде и да ни нахрани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...