23 ago 2017, 13:40

Кръгозори

  Poesía » Otra
664 3 13

Нейният свят днес е твърде красив,

има си слънце да свети,

има си четка и даже статив,

има криле за небето.

 

Тя е такава, че често мълчи

свита до своите мисли.

Щом се засмее, така и личи

бялото, дето е чисто.

 

Често рисува далечни звезди,

те са богатството цяло.

В нея когато тъгата  бразди,

знае, към тях е вървяла.

 

Тя не избира цвят, който е сив,

жълтите багри намира.

Няма си път начертан и трънлив,

в четка света си побира.

 

Нейният свят е такъв – неразбран

уж от нормалните хора,

дето си плащат все някаква дан,

че им е сив кръгозора.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...