Аз бях кукла в ръцете ти,
поредното допълнение за вечерта.
Страстно целуваше тялото ми,
но не ме потърси на сутринта.
Подминаваш ме днес,
без дори да ме погледнеш.
Толкова ли не струвам аз за теб,
че да ми окажеш тази „чест"?
Чувство за вина ли те разяжда,
че не смееш дори след мене да вървиш,
и каква е тази твоя жажда
чуждите легла ти да споделиш.
Вече не искам да те виждам,
друга ти лъжи,
не искам да те ненавиждам.
Щастието с друга намери!
© Вили Мотовили Todos los derechos reservados