19 nov 2009, 18:02

Купи ми за Коледа

  Poesía » Otra
11.7K 5 41

Купи ми за Коледа ново сърце,
че старото вече е сдало багажа -
не трепва, не чувства и вече не ще,
дори и на мене, две думи да каже.

Лежи и не мръдва - същински мъртвец.
И никаква болка, и никакъв трепет...
Навярно, убила съм моя врабец -
от толкова чувства, мълчи ми повреден.

Купи ми за Коледа кошче с мечти -
купчинка от мохерни цветни кълбета.
Да имам с какво, когато вали,
да кърпя и да си наплитам небето.

Не искам големи - не са ми по ръст
(джудже си останах дори и в мечтите).
Мечти за човече по-малко от пръст,
което на по-невъзможни налита.

Купи ми за Коледа още живот,
че този кроих го погрешно - не стигна.
Все мислех, че имам от него, а то...
Надникна и свърши преди да премигна.

Купи ми за Коледа тези неща.
Нали ме попита какво да ми купиш?
Да, знам, че ги няма, но тези избрах.
Нали не очакваш да ревна за кукла?
Р.Д.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това ни трябва!
  • Купи ми за Коледа ново сърце,
    че старото вече е сдало багажа

    Радост всеки твой стих е пропит с много човечност. Чета с удоволствие, връщам се да препрочитам. Благодаря!
  • не можех дори да си представя, че от толкова много, написани от мен стихове, точно този ще стане толкова популярен...
    за мен той не е нищо особено, но как да знам, кое от стотиците ми стихчета ще се хареса на големи групи хора?
  • Благодарение на приятел във Фейсбук прочетох стихотворението Ви!! Силно,затрогващо....плача..."че този кроих го погрешно - не стигна."
    Сега , когато Коледа наближава Ви желая най-красивите мечти!!
  • Много хубав стих!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...