14 may 2017, 23:22

Къде е слънцето?

765 5 7

 

Отхвърлям догми, искам да си с мен, 
неканена в съня ти пак се вмъквам,
с косите си оплитам те във плен,
не се буди... задръжките си смъквам.

Усети ли ме? Топло е нали,
дъхът ми пари, кожата ти тръпне,
задъхано е, страстно е... прости,
неканена при теб, че се промъкнах.

Целунах те, сънят ти да взривя,
разпаднах го на хиляди комети,
разтърсващо съм сладка... но горча.
Събуди ли се? Слънцето не свети...
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тошко, смайваш ме с тези стихотворни коментари! Много са хубави Благодаря ви!
  • Аплодисменти! Прекрасен стих!
  • Чудесно е! Поздрави!
  • На словото магьосница си сестро,
    събуждам се в четири през нощта
    небцето ми горчи, не мога да заспя,
    звездите - скитници небесни скрили,
    даже спътницата земна нийде взора
    ми не види. Мрачно и студено вън,
    а в душицата ми зъзнещо самотно!

    Сядам да редя в папката Любими,
    ех сестрице, събуждаш ме с рими!
    Вярно казваш Слънце вън не свети,
    ала ти си тук и душата ми засвети!



    А сега сериозно: Прекрасен стих! От мене Адмирация Неземна!
  • Когато чувствата не спят: любовта намира път!😍

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...