Къде отиде онзи човек, когото обичах?

К:

Аз съм ужасен, скъпа.

Много лесно можеш да ме намразиш.

Всички ужасни грешки ще пазиш,

дълбоко, колкото да им се порадваш.

Това е, което предлагам и

това е всичко, което представлявам.

В:

А нима това е малко?

Какво повече бих искала от теб?

Любовта ни е грях, но сладък...

Много пъти е боляло,

но ние тръгнахме сами по този път, нали?

Кой можем да виним за грешките си?

К: (Аз съм ужасен, скъпа)

Предавам се!

Уморен от тежки мигове в безсилие.

Напразни бяха тези трудни усилия,

защото в тях търсехме величие.

А то вместо с постоянство и безсмъртие,

ни доведе до това да сме жалки.

И сега хубавите спомени са малко.

В: Наистина си ужасен!

Къде отиде онзи човек, когото обичах?

Онзи, дето ме обичаше и ми се кълнеше във вярност?

Сега изневеряваш не само на мен, но и на себе си?

Нима аз се влюбих в лъжец и подлец? Страхливец?

Не, мили! Не мога така! Не искам да е така!

Аз ще жертвам всичко за любовта,

Ако искаш бъди с мен... но тук и сега!

Нека се насладим на този миг, секунда от вечността!

Колкото и кратко да е!...

К: (Аз съм ужасен, скъпа)
                                                     Едно дуетно стихотворение с едно приятелче ;)