Към хоризонта
Отворете очите си! Кръглите юрти
са се слели невинно с пейзажа.
Животът кипи. Пустошта е илюзия,
степта всеки миг съзерцава.
Всеки конник, който минава оттук,
всеки воин на синьото слънце.
Всеки, който реши да премине отдвъд
суетата. И тръгва по пътя.
със стъпките на утрото в тревите.
А хоризонтът свети - необятен.
Притихва вятър. Слънцето - пастир.
Душата и степта - по равно жадни.
И с песента на конските копита
небето и земята се ухажват.
Не трепва въздухът.И няма нищо,
освен човекът, конят и съдбата.
Оседлан е страха!
Отвържете конете!
Номадската кръв и степта са едно.
Светлината, която отвътре зове,
е далечният, син хоризонт...
са се слели невинно с пейзажа.
Животът кипи. Пустошта е илюзия,
степта всеки миг съзерцава.
Всеки конник, който минава оттук,
всеки воин на синьото слънце.
Всеки, който реши да премине отдвъд
суетата. И тръгва по пътя.
със стъпките на утрото в тревите.
А хоризонтът свети - необятен.
Притихва вятър. Слънцето - пастир.
Душата и степта - по равно жадни.
И с песента на конските копита
небето и земята се ухажват.
Не трепва въздухът.И няма нищо,
освен човекът, конят и съдбата.
Оседлан е страха!
Отвържете конете!
Номадската кръв и степта са едно.
Светлината, която отвътре зове,
е далечният, син хоризонт...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бистра Малинова Todos los derechos reservados
