Към звездите ще тръгна пеша,
със накриво завързани връзки...
със чорапи, зашити с игла,
и с опрашени стари ботуши.
Без кола, самолет или влак,
и такси даже няма да викна,
към звездите ще тръгна по мрак
и така да живея ще свикна...
без излишни тревоги, проблеми,
със усмивка отчайващо чиста
и с надежди, дори утроени,
към звездите ще тръгна по писта.
Ще летя, ще тичам... ще плувам,
към звездите бих тръгнал аз пеш,
без вода, без храна да купувам,
океан... океан от копнеж!
Любо Костов :)