28 jul 2010, 7:52

Късно е за любов

  Poesía
1K 0 1

Беше пролет - красота,

цветя и птички, утринна роса.

Природни картини - неустоими,

мигове далечни, незабравими!

За две влюбени деца

красива бе нощта!


Мина ден, минаха два...


Но съдбата бе решила,

нашата любов бе разрушила!

Ти замина, аз останах тук,

сърцето ми биеше, но само напук!


Мина година, минаха две...


Ти бе с друга, аз с друго момче.

Изглеждаше щастлив, но така ли бе?

Защо никой не ни предупреди,

че срещата ни така ще боли?

Възродиха се спомени,

отдавна забравени,

чувства отдавна отхвърлени ,

мисли отдавна погребани,

желания отдавна захвърлени.


Обичам те, обичаш ме,

в очите ти разчита се.

Болката прорязва ме,

искаш ме, аз искам те,

ала вече прекалено късно е!

                 


Посвещавам това на моята първа и единствена любов! Слънчице, все още те обичам ♥

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...